Геофизично проучване за вода в Сливо поле

Водите в Сливо поле

Около 50% от прясната вода в България се взема директно от река Дунав. Използва се главно за промишлени цели.
Останалите количества вода се добиват от вътрешността на страната. Общото им годишно количеството е около 2,600 млн m3, или приблизително 5% от общите годишни валежи над България и около 15% от нарушения годишен отток.  Около 2,100 млн m3/y са от повърхностни води, в това число - 90% oт язовири.  Водовземането от подземни води е около 500 млн m3/y средно за 2000-2005 г.
Въз основа на данните от Бюлетина на НСИ /2000-2005 г./, съотношението между водата, доставяна от системата за обществено водоснабдяване и тази от други източници е около 1:2. Водата, подсигурена от “други източници”, е важна част от водния баланс.
Гъстотата на речната мрежа в България формира зони с различен повърхностен отток. Най-гъста речна мрежа съществува в планините, докато в низините тя по-рядка. Характерни зони с липса на повърхностен отток съществуват в североизточна България.
Подземните водоизточници играят значителна роля в общественото водоснабдяване. Количеството им е около една трета от общо водовземаните води. Почти цялата вода от системата на общественото водоснабдяване се използва в битовия сектор.
България е богата на минерални води. Това название обединява всички подземни води, които се различават по своя химичен състав, по газовото им съдържание или по температура. Повечето от тях оказват физиологично въздействие върху човешкия организъм.
Закономерностите в разпространението им, типовете геоложки структури, движението и режима на термалните води е детайлно описано в книгата „Хидрогеоложки проучвания на минералните води в България“, с автори П. Ст. Петров,  Св. Мартинов, К.  Лимонадов и Ю. Страка.
На територията на страната са отделени 25 басейна и райони перспективни за търсене и добив на минерални води. Обърнато е внимание върху разпространението на редките и разсеяни елементи, оформиращи състава на водите.