Сонда за вода в Исперих

Метод на собствения потенциал

Методът на собствения потенциал в геофизиката представлява електрическо изследване, използвано за установяване на електрически аномалии. Използва се предимно при проучване на полезни изкопаеми. От друга страна се измерва потенциала на потока породен от наличието на вода с разтворени компоненти (електролит) - движеща се в земята. Тя причинява промяна в напрежението.

Методът на собствения потенциал в геофизиката е техника за измерване на различни свойства на земната кора, като се използват електрически и магнитни полета. Този метод може да се използва за откриване на подземни води, като се използват данни, получени от съответните измервания.

Самият метод на собствения потенциал се основава на измервания на електрическите и магнитни полета на земята, които се получават от електрически токове, протичащи през земната кора. Когато тези токове се движат през подземни води, те взаимодействат с минералните съставки на почвата и създават магнитни и електрически полета, които могат да бъдат измерени от специално проектирани инструменти.

Измерванията с метода на собствения потенциал могат да се използват за определяне на местоположението на подземни води, като се използват компютърни алгоритми, които обработват данните. Тези алгоритми могат да открият подземни потоци, както и границите на водоносния слой. След като местоположението на водата е определено, тя може да бъде добита с помощта на кладенци.

Методът на собствения потенциал е полезен не само за търсене на подземни води, но и за други приложения в геофизиката. Той може да се използва за откриване на минерални ресурси, нефт и газ, както и за определяне на местоположението на геоложки структури, като например разломи и фалцети. Всички тези данни могат да бъдат използвани за разработване на планове за добив на природни ресурси и за прогнозиране на геоложки явления, като например земетресения и изригвания на вулкани.